Постинг
05.02.2016 17:29 -
Достоверност на библейската информация.
Creation In Simphony BG Audio - Сътворе...
Отпечатъка на Сътворението
Библейската история на Сътворението
Отпечатъка на Сътворението
Библейската история на Сътворението
Следващ постинг
Предишен постинг
Статията е вярна донякъде, но по въпрсите за живота и смърта има силно разминаване с Божието слово:
Битие 2:7 И Господ Бог създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.
Тяло от пръста и жезнено дихание от Бога създават жива душа. При смъртта става обратното. Тялото се връща в пръста, а жизненото дихание се връща при Бога. Душата няма самостоятелен живот, както се опитва за внушава сатана и компания чрез измамните езотерични учения, за да попречи на хората да поемат отговорност в този живот и да се променят веднага без отлагане според волята на своят Създател към по-добро.
Еклесиаст 9: "Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят, и вече няма за тях награда, понеже и поменът за тях е предаден на забрава, и любовта им, и омразата им, и ревността им са вече изчезнали, и нямат вече дял довека в нищо, що се върши под слънцето."?
"Душата, която греши, тя ще умре." (Езекил 18:20).
"Така човек ляга и не става вече; докато небесата не преминат." (Йов 14:12).
"А Господният ден ще дойде ... когато небето ще премине с бучене." (2 Петрово 3:10).
"Защото живите поне знаят, че ще умрат; а мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен. Също и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето." "Защото няма нито работа, нито замисъл, нито знание, нито мъдрост в гроба, където отиваш."
(Еклесиаст 9:5, 6, 10).
"Мъртвите не хвалят Господа." (Псалми 115:17).
Човек когато умре сякаш спи, но не сънува. Той чака възкресението, което ще бъде или за вечен живот облечен в нетленно и безсмъртно реално физическо тяло (а не дух), или за съд и погубление, възкрвесен в същото тленно тяло, каквото е имал.
Библията ни казва че светиите ще бъдат възкресени по време на Второто пришествие на Божият Син и ще посрещнат Господа във въздуха, а непокаялите се грешници хиляда години по-късно, когато дойде време на Божият съд.
цитирайБитие 2:7 И Господ Бог създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.
Тяло от пръста и жезнено дихание от Бога създават жива душа. При смъртта става обратното. Тялото се връща в пръста, а жизненото дихание се връща при Бога. Душата няма самостоятелен живот, както се опитва за внушава сатана и компания чрез измамните езотерични учения, за да попречи на хората да поемат отговорност в този живот и да се променят веднага без отлагане според волята на своят Създател към по-добро.
Еклесиаст 9: "Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят, и вече няма за тях награда, понеже и поменът за тях е предаден на забрава, и любовта им, и омразата им, и ревността им са вече изчезнали, и нямат вече дял довека в нищо, що се върши под слънцето."?
"Душата, която греши, тя ще умре." (Езекил 18:20).
"Така човек ляга и не става вече; докато небесата не преминат." (Йов 14:12).
"А Господният ден ще дойде ... когато небето ще премине с бучене." (2 Петрово 3:10).
"Защото живите поне знаят, че ще умрат; а мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен. Също и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето." "Защото няма нито работа, нито замисъл, нито знание, нито мъдрост в гроба, където отиваш."
(Еклесиаст 9:5, 6, 10).
"Мъртвите не хвалят Господа." (Псалми 115:17).
Човек когато умре сякаш спи, но не сънува. Той чака възкресението, което ще бъде или за вечен живот облечен в нетленно и безсмъртно реално физическо тяло (а не дух), или за съд и погубление, възкрвесен в същото тленно тяло, каквото е имал.
Библията ни казва че светиите ще бъдат възкресени по време на Второто пришествие на Божият Син и ще посрещнат Господа във въздуха, а непокаялите се грешници хиляда години по-късно, когато дойде време на Божият съд.
